„Роден съм в Лондон, Англия, на 26 октомври 1958 г, най-малкият от четири деца, и за голяма изненада на родителите ми – куче.

Тези злощастни събития скоро бяха преглътнати от семейството ми и никога повече не бяха споменати в присъствието на учтивите ни гости.



Като юноша бях доста шумен, което бе нещо съвсем естествено за породата ми, но пък се отличавах и с изтънчен усет към изкуствата, което показваха безчетните ми рисунки по всичко наоколо, включително вратите и подовете на всяка стая от малката ни къща. След една свада с нетолерантните ни съседи обаче, бяхме принудени да се преместим в Канада и Торонто стана новият ми дом....“










***

„Не бих могъл да кажа, че в живота на едно куче има много моменти, които биха се нарекли „повратни“. Моят обаче настъпи , когато, като подарък получих 12-инчова марионетка, облечена в евтина военна униформа, марка „Джи Ай Джоузеф“.








Аз от своя страна я нарекох Стенли Мълвер и веднага я уволних от службата й в пехотата. Майка ми ми помогна и заедно започнахме да й шием малки бизнес котюмчета и всекидневно облекло от старите коледни дрехи с избродирани светци и снежни човеци, обувки от станиол, както и един разкошен костюм за сафари, направен от стегната изкуствена коприна, която блестеше като злато на слънчева светлина. Това бе доста преди да започна да й правя перуки от сив пластилин...“






***

„През годините съм се подвизавал в много професионални сфери: посещавал съм специализирани класове и различни арт колежи, проектирал съм ужасни сгради в ателиета по архитектура, работил съм още в студия по дигитален дизайн, правил съм подозрителни компютърни игри за залагане, занимавал съм се и с компютърно моделиране, дигитална анимация и визуални ефекти в киното.






Така стана, че пожънах няколко награди и изведнъж бях завлечен в ликьорения свят на лимузините и дефилетата по червените килими на Пасадена, носейки странни, вмирисани, взети под наем костюми...“


***

„Нещата се промениха и слънчевите години свършиха. Промяната ми започна, когато една вечер Майка ми ме посети, което бе доста необичайно, имайки предвид, че бе починала преди няколко месеца, станала жертва на цигарите, които така и на можа да откаже.





Когато се обърнах бавно, на стената видях дясната страна на лицето й, облято в светлина, с ръка опитваща се да я възпре, сякаш се извиняваше, че я просмукваше през себе си. Бяха изказани думи за бездънните заешки дупки, а на мен ми бяха показани галерии с творби, които трябваше да бъдат мои. Майка ми не бе първото ми видение и, сигурен съм, няма и да е последното...“





***

“В момента живея в тухлена къща, заедно с прекрасната си съпруга Джейн и един койот, нарчен Бони. Обичам да ям авокадо и всъщност изобщо не възразявам, че съм куче.“

Рей Сезар*

А сега малко от мен.

С чиста съвест мога да кажа, че този гениален ум, попаднал ми съвсем случайно, би могъл да се постави редом до най-големите художествени съкровища, раждали се през последните 150 години.

В редкия му талант и огромното въздействие на творбите върху незащитените сетива на всички нас, скромните, ежедневни люде, надявам се вече сте уверили и сами.







Може би, единственият адекватен паралел, който бихме могли да направим, е този между него и гениалния шизофреник Луис Карол (въпреки че той е писател), и то не заради типичния викториански почерк, с който са изобразени сюрреалистичните му образи, а заради същото тънко, неуловимо и мощно усещане, че ни очаква нещо мистично, необикновено и голямо, решим ли да влезем в заешката дупка.

И като стана дума за шизофрения, Рей твърди, че голяма част от картините му са проекции на халюцинациите, които получава през целия си живот.

"Ученият използва рационалното, за да обясни неговия свят и то е много важен инструмент за доказване на света около него. Аз пък използвам "ирационалното", както правят доста артисти, като своя най-важен инструмент. Ирационалното също съществува!"


И още нещо: Жената. Така разнолика и толкоз непонятна. Жената е началото и краят. Жената е светата добродетел и сладката порочност. Жената – създателката на живота. Жената – жестокият каторжник. Внимавай как я докосваш: от теб зависи дали ще те дари с райската наслада или ще прободе сърцето ти с демоничния си шип. Жената – загадката, мистиката, вещицата. Жената – майката, светицата, животът. Жената – парадоксът.

За повече информация посетете www.raycaesar.com.




*Ray Caesar. Случва се да го превеждат като Рей Цезар или Рей Сийзър. По-благозвучното си изберете вие.