„Живот и смърт, енергия и мир. Ако днес спра, все пак ще си е заслужавало. Дори и ужасните грешки, които направих и не бих направила, ако можех. Болките, които ме изгориха и белязаха душата ми, дори това би си заслужавало, за това, че ми бе позволено да извървя пътя по който тръгнах, който беше ада на земята и рая на земята, отново да се върна, във, под, по средата, през него, в него, и навсякъде.“ Джия



Има нещо удивително в Джия Каранджи – първият световен супермодел, чиято шеметна кариера, ужасяваща съдба и трагична смърт са послужили за вдъхновение на не един холивудски сюжет (спомнете си филма „Джия“ от 1996 година, главната роля в който бе поверена на Анджелина Джоли).

Джия, чието първо име е достатъчно като асоциация на една от най-сексапилните манекенки изобщо, остава доста двойствено завещание: ангелът, чиито живот е приказка и светът обожава, и грешницата, отвергната от всички, която плаща най-високата цена за пороците си – не само живота си, а и своята душа.

Джия Мари Каранджи се ражда през 1960 г. във Филаделфия, като детството й далеч не е било от най-розовите. Имала репутация на буйно и проблемно дете, което било напълно лишено от родителско внимание (и за което, между впрочем, копнее през целия си кратък живот).


Изявената й бисексуалност се появява още в училище, когато Джия прави така, че всички момичета се влюбват в нея.

Впоследствие тя се присъединява към група бисексуални младежи и започва да обикаля всички гей клубове. Боготвори Дейвид Боуи и се идентифицира с неговия бунтарски стил на поведение. Затова за нея е нещо страхотно да си различен, бисексуален, дори обратен.

Впуска в множество безразборни връзки с мъже и жени. По това време външният й вид започва да привлича внимание и майка й се надява, че професията на манекен ще я “вкара в правия път” и ще я промени. Насърчава я да се пробва като модел.


Успехът на Джия идва със 17-тия й рожден ден, когато се мести в Ню Йорк и попада на агенцията на Вилхелмина Купър. За отрицателно време се превръща в един от най-търсените и горещи модели.

Тя става любимият модел на редица модни фотографи като Франческо Скавило, Артър Елгорт, Ричард Ейвдън и Крис фон Вангенхайм.

Франческо Скавило, известният моден гуру, си спомня за първата си среща с нея: “Имаше може би само 3 или 4 момичета в цялата ми кариера, който, влизайки в студиото ми, ме накараха да кажа “Уау”. Джия беше една от тях.”


В края на 1978 г. Джия вече е един от най-печелившите и известни модели. Тя се появява на кориците на всички модни библии, включително Вог – Париж, Вог – САЩ, Вог – Италия, както и в няколко издания на Космополитън между 1979 и 1982 година.

Пристрастеността на Джия към наркотиците и порочният начин на живот вървят ръка за ръка с шеметната й кариера. Тя снима по цял ден, а после обикаля най-известните по това време нюйоркски места, като Студио 54 и Мъд Къб.

По това време е вече сериозно звисима от кокаина, а впоследствие започва да взима и хероин, който по това време се счита за „лъскав наркотик“.

През 1978 г. Джия прави една от най-големите си фотосесии с фотографа Крис фон Вангенхайм, в която трябва да позира гола и силно гримирана зад метална мрежа. За снимки я подготвя гримьорката на Вангенхайм Санди Линтер, която се включва и в сесията и в която Джия се влюбва на секундата.


“Тя ми изпращаше цветя и ме ухажваше, което смятах за очарователно. Започнах да излизам с нея. Тя беше от хората, които просто се появяват пред вратата ти и ти си безпомощен” , разказва Санди.


Впоследствие двете стават любовници, но Санди така и не може да й даде майчиното внимание, което Джия така отчаяно иска.

Линтер става свидетел на все по-дълбокото й затъване с наркотиците и многократно се опитва да я откъсне от тази порочна вселена. Напразно. Санди си тръгва и Джия остава отново сама.

“Опитах се да й помогна да откаже наркотиците. Но тя избра кокаина.”

През март 1980 г., Вихлемина, с която Джия е изключително близка, умира от рак на белите дробове. Джия е тотално съсипана и рухва окончателно.

Единственото, което й остава е хероинът, който тя започва да си намира из бедните наркомански свърталища в града. Когато се дрогира, тя използва обща игла с останалите наркомани.


Когато снима фотосесия за ноемврийския брой на Вог, раните по ръцете на Джия не могат да се прикрият дори с огромно количество грим. Това е и краят на модела.

През 1981 година, от буйната натурална красавица не е останал и помен. Каранджи прилича на привидение без вени.

Въпреки това, тя решава да се завърне в индустрията. Опитва се да откаже наркотиците и даже се договаря да направи корица за Космополитън.

През това време посещава клиника за наркомани, където признава, че е извършвала сексуални услуги срещу наркотици. Естествено, презервативите са били тотално извън коментар.

Същата година тя прави и корицата за Космо, която се оказва и последната й.


Каранджи е диагностицирана със СПИН, който по онова време е нещо съвсем ново и все още непознато. Тя бива преместена в болница във Филаделфия, където майка й бди над нея часове.

"Бях с нея до края - казва тя. - Тъкмо и четях 23 Псалм, и когато стигнах до думите „Тогава закрачих из Долината на смъртта“, внезапно с периферното си зрение забелязах как уредите до нея започнаха да се държат странно - тогава разбрах, че момичето ми си е отишло."

Джиа Каранджи умира от СПИН на невръстната възраст от 26 години. Така тя остава известна в историята като първият световен супермодел и първата жена, починала от СПИН.